Каталог на традициите

Каталог на традициите

Уважаеми посетителю,

Пред теб е късче съхранена история на България. Ние вярваме, че това което ни е съхранило като народ през тези XIV века е дълбоката душевност, здравата връзка с рода и вътрешната сила на българина да устоява в съдбовни моменти.
 Съвременните информационни технологии ни позволяват да съхраним и умножим това безценно културно наше наследство.
 Ние, също вярваме, че  и Ти можеш да предадеш на други това, което си видял тук. Тази невидима нишка, която сплита съдбите на милионите българи, за да ги претвори в летопис създава неповторимия колорит на едно хармонично цяло, наречено български народ.
 Насладете се на уникалното и самобитно българско изкуство, традиции, бит и кулутура.
Можете за изтеглите „Каталог на традициите“ от секцията по-долу ( pdf формат – размер 30 MB )

“Каталог на традициите” е за свободно разпространение без комерсиална цел.

Филми в „Каталог на традициите“

Обичай „Подаване на чатрък“

Обичаят „Подаване на чатрък“ характеризира отношението на българина към негативните моменти в живота му. Ако някой човек или член на семейството сънува сън, който му е повлиял с отрицателни емоции или т.н. “лошави сънища” трябва да изпълни определена последователност от действия, които да доведат до премахване на тегобата на “лошавите сънища” и да възвърнат доброто настроение и усещане за живот.

възстановка: Народно читалище „Каменен стълб – 1888“ село Кюлевча

Обичай „Рязане на брада“

Обичаят „Рязане на брада“ e характерен за края на жътвата. След като се ожъне и последния “чекъм” от него последният сноп се вързва с червено сукно или връв. Върху снопа се поставя кърпа, в нея хляб или кравай, цветя и пара.  Така всъщност се оформя  “Брадата”. След това се нарича  за здраве и плодородие на стопанина и на жетварите. След наричането се отнася  “Брадата” до близкия  път край нивата, а тези, които го отнасят се скриват в близост и остават в очакване да видят кой ще вземе „брадата“ им.

възстановка: Народно читалище „Каменен стълб – 1888“ село Кюлевча

Обичай „Кадене“

Обичаят „Кадене“ се прави на жена родилка, която е на три дни след раждането и се казва „леуса“. Прави се на трите дни, като се предполага, че ще се нагостят орисниците и да бъдат по – милостиви към бебето, като му предвещават бъдещето. Трябва да има сложена софра с три вида ядене. От сутринта се изпращат две деца, които са на около 6-10-12 години да извикат хората за аденето. Присъстват само жени. Обикновено се канят млади жени, но непременно със свекървите си.

възстановка: Народно читалище „Каменен стълб – 1888“ село Кюлевча

Обичай „Цветница“

Още в стари, много стари времена, когато хората са се кланяли на слънцето и природните сили, те са възславяли с песни и игри всяка нова пролет. После  християнството свързало обновлението на природата с възкресението на бедния Лазар; оттам дошло и името на нашите пролетни игри и песни – „лазарски”. А старите хора казват: „това е празник на нивите, пасбищата и гората”.

възстановка: Народно читалище „Пробуда – 1928“ град Каспича

Обичай „Жътва“

Обичаят „Жътва“ е характерен за края на жътвата. Той има много прилики със сродни обичаи в други етнографски региони в страната. След като и последният стрък жито е ожънат, върху последния сноп се поставя ритуална везана кърпа. А върху нея стопанинът на нивата поставя пари с наричане за благополучие, изобилие и сполука. След това стопанката и снахите носят приготвените пити и баници. Стопанинът нарича приготвената ритуална пита желанието си за по-голямо изобилие, жито, пълни хамбари и брашно за зимата. След като стопанинът отчупва пръв от ритуалната пита, тя, заедно с баниците се поднасят на всички жетвари, които, вземайки си благославят стопанина. Обичаят продължава с жетварски песни и хора.

възстановка: Народно читалище „Пробуда – 1928“ град Каспичан

Обичай „Клинене“

Обичаят „Клинене“ отразява вярванията на българите за силата на баячките и знахарките при обстоятелства, неподвластни на естествените житейски процеси, когато нищо друго не може да помогне освен ритуалното баене при болежки, уроки и други явления, спохождащи нормалното ежедневие на българина. Баба Маринка е баячка, която си има свой собствен подход за лечението на възпалени „касъченца“ у детенцата. За момиченцата клиненето(лечението) е в две среди и една събота. Клиненето се прави при дърво слива за момиченцата и при дърво орех за момченцата. 

възстановка: Народно читалище „Просвета – 1911“ град Плиска